Най-доброто представяне на Игрите след Сидни 2000            България изпрати най-успешната

Най-доброто показване на Игрите след Сидни 2000            
България изпрати най-успешната си Олимпиадата през новия век, въпреки в навечерието на игрите упованията към най-малката ни делегация от 85 години насам да не бяха доста огромни и заредени с възторг. След Игрите в Сидни не сме имали толкоз мотиви за наслада, а и нямаше възторг за такива.В последна сметка обаче страната ни приключи с 3 златни, един сребърен и два бронзови медала. Страхотните златни девойки от ансамбъла, Стойка Кръстева и Ивет Горанова се окичиха със злато, Антоанета Костадинова завоюва сребро, а Тайбе Юсеин и Евелина Николова доближиха до бронза и осигуриха на България 30-о място от 206 делегации.

Трето място на Балканите

На Балканите България се подрежда на трето място, само че с еднакъв брой златни медали с делегациите на Хърватия и Сърбия. Именно златото е главният индикатор, по който се подрежда тази ранглиста. Хърватия обаче е №1 на полуострова, тъй като с изключение на 3 златни, има 3 сребърни и два бронзови медала. Особено впечатляващо при тях бе класирането на два тима за финала на мъжките двойки в тениса.Забележете. След нас са Гърция и Турция, които имат по два златни медала. И до момента в който турците като численост имат 13 оценки, то гърците имат единствено двете си трофеи, плюс едно сребро и един бронз.Може би най-шокиращо е, че зад нас е Румъния, тъй като измежду балканските страни, тя е единствена, която е пред България във безконечната класация по медали.Ако излезем отвън Балканите, надали ни изненадва фактът, че от сходните като размери, население и икомоника на нас страни, №1 в състезателен проект е Унгария. Маджарите завоюваха 20 оценки, 6 от които златни, като приключиха на 15-о място в класирането.Иначе в цяла Европа, България е на 17-а позиция, а ето кои са всички страни пред нас: Англия, Русия, Нидерландия, Франция, Германия, Италия, Унгария, Полша, Чехия, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария, Дания, Хърватия, Сърбия и Белгия.Ако излезем отвън неговите лимити, много зад нас в класиранмето виждаме да вземем за пример ЮАР, която има съществени обичаи в олимпийските спортове. Изпреварили сме и страни с десетки пъти по-голямо население като Мексико, Нигерия, Индия и Индонезия. Една Аржентина пък дели 72-ото място със забележете - Сан Марино. Двете страни има един сребърен и два бронзови медала.

Психиката. Големият проблем наподобява преодолян?

Един от най-големите проблеми за родните спортисти на олимпийски игри е душeвността. Паникьосването в основните моменти е коствало не е един и два медала за нас, доста от които и златни.Показателен образец. Един необикновен състезател като Стефка Костадинова трябваше да чака три Олимпиади, до момента в който победи със златото. В Сеул като международна рекордьорка остана чак четвърта, в Барселона също не се пребори за купата. Половин България не спа, треперейки за Стефка през 1996 година на Игрите в Атланта, когато тя най-сетне победи.Пресните образци от Япония в този момент. Трепването в решителните моменти лиши злато и бронз за Антоанета Костадинова в стрелбата, както и предстоящо злато за Тайбе Юсеин в битката.

Стойка и Ивет - двете завеси

В моменти, когато още веднъж изглеждахме като жертва на душeвността, Стойка Кръстева и Ивет Горанова направиха зрелищна проява по какъв начин би трябвало да се бориш на Олимпиада, когато си добре квалифициран! На всичкото от горната страна Ивет е единствено на 21 години и бе най-младата участничка в каратето на дебюта му на олимпийски игри. Става въпрос за характери. " Чувствам се мощна. Колкото борби още желаете, ще ви ги дам. Ще ги прегазя всичките! " Така говореше Горанова по време на надпреварата. Това е към този момент 50 % победа.Тръгнаха и анекдоти към златото на Стойка Кръстева. " Биеш се като жена! Да, това е комплимент, а не засегнатост ", написаха в обществените мрежи след купата на превъзходната ни спортистка.

Нови гении или надзор над федерациите?

Без подозрение положителното представане на Игрите в Токио демонстрира, че в последните години в българския спорт се е работило на друго равнище. Дълго време се знаеше, че огромният проблем са федерациите. Битките за финансирането от страната и потъването на средствата. Не, че го няма и в този момент, само че явно има треньори и федерации, които работят вярно със спортистите.Това е едната страна на медала, която към този момент се политизира. Нормално е и някогашният състезателен министър Красен Кралев да приказва със самочувствие за медалите от Токио, тъй като те на процедура идват след неговия мандат. Всеки на негово място ще го направи.Втората причина за триумфа. Имаме явно нова вълна от одобрени и млади гении в международния спорт. Опитът на Стойка Кръстева е Антоанета Костадинова и гърмежът на Ивет Горанова.  

Десертът! Отдавна чаканото злато на ансамбъла

Истинска безочливост бяха изказванията от страна на Русия, че били лишени от купата при ансамбъла за сметка на българките. Неизживяният великоимперски комунизъм на таза страна й пречи да си спомни, че невижданата мафия в съдийството преди време отреждаше купа след купа на рускините в художествената гимнастика. Още по-малко пък такива думи би трябвало да излизат от устата на фигура като Юлия Винер, която доста добре знае какъв брой медали донесе диктатурата при съдийството в този спорт на Русия. Въпросът е, че такава реторика се качи и на високите етажи на държавното равнище в лицето на Сергей Лавров и Мария Захарова.За тяхно положително е да одобряват - от дълго време чаканият, дълги години подценяваният златен орден за българските девойки към този момент е реалност!  
Стефка:  Нямам никакви подозрения за българския спорт
Председателят на БОК Стефка Костадинова също бе доста разчувствана от представянето ни в Токио 2021.   " Щастлива съм с българските олимпийци. С това, че още веднъж ни направиха горди и мощни като нация. Че ни дадоха опция да чуем с интензивен пулс химна, да забележим българския байрак развят най-високо и да приветстваме сънародници на почетната олимпийска стълбичка.За момент не съм се съмнявала във опциите на родния спорт. Мнозина в последно време ме смятаха за безвъзвратен оптимист, само че знам, че наред с класа и себераздаване, няма по какъв начин да бъдеш на върха без религия и мощен блян към успеха.България има своите супер герои в Токио, своите най-ярки посланици пред света. Искам да им благодаря от сърце, на тях, на техните треньори, експерти в щабовете и ръководители. Те преодоляха големи компликации още със спечелването на квотите във все по-жестоките квалификации... След това в тежки условия, при пандемия и при отсрочени с година по-късно игри, в една невероятна и обхваната в рестрикции олимпиада съумяха да се осъществят. И да потвърдят, че българският спорт не е мъртъв. Че има капацитет, който може още и още да се разгърне ".